Мълчанието ти е като недокосната моя длан. 
Още един миг -в света ми неразбран,  
Чувствам, че чувстваш ритъм на тъга, 
А толкова силно искам твоята душа ...
И тяло ... 
И всичко което си ти, вече те искам и аз!
Ще ме искаш ли и ти?!
-Просто ми кажи ...  
Вярвам ти, с цялото си същество и открито е то ..
Алегория или смях , усет води ме към страх , 
Цялата ми обич, струва ми се като прах. 
С дните си все със загуба към теб вървя и знаеш ,  несъизмерима е любовта. 
Аз няма да съм Шекспир, да описвам любовта , миг безценен ще ти подаря.
Категорично да ме обичаш, нали в теб толкова се вричах ...
Та, желанието ми е едно - Дежа Вю ( осъзнато )да е с теб вечно!

Вярвам ти, с цялото си същество и открито е то ..
Алегория или смях , усет води ме към страх ,